Читалище и театър

     Читалището и театърът са рожби на Българското възраждане. В средата на XIX век Лом е едно от най- оживените пристанища с активен икономически престиж. Блясъкът в просветно и Културно отношение градът дължи на своята интелигенция (учители и търговци). Мало и голямо очаква своето „първо театро", замислено от даскал Кръсто Пишурка. Началото на октомври 1856 г. в училището се играе „Зигфрид и Геновева " (останала в историята като Многострадалната Геновева").

     Постигнали своята мечта, въодушевени от успеха, ломчани подготвят втора пиеса – „Велизариева опера" с музикален съпровод, която представят на 12 декември същата година (тя е по либрето на операта „Велизарий” от италианския композитор Гаетано Доницети).

     Постоянни артисти и в двете постановки са приятели и съмишленици на Пишурка: Ангелаки Иванчов-Войнович - богат търговец преводач на двете пиеси от сръбски и немски, Гаврил Монов - търговец и спомоществовател на Пишурка при издаване на негови стихоплетства, Коста Стаменов - търговец един от първите кметове на Лом след Освобождението (1878 г.), Никола Първанов (тогава 12-годишен ученик), след години учен - създател на класно-урочната система и водач в борбата за независима българска църква и Никола Филчов – търговец. Самият Кръсто Стоянов Пишурка играе на сцената ролята на Геновева, изявявайки се и като режисьор, драматург и поет.

     Без декори, само със завеса от „чрън американ", картонени мечове, щитове и облекла, но със завладяващ ентусиазъм, наивност и страст,, ПЪРВОТО ТЕАТРО" в Лом няма съперници. На сцената жени не се допускат...

     Откриването на новата читалищна сграда е ознаменувано с премиерата „Иванко, убиецът на Асеня ". Тогава -1909 г.- се вдига приказна завеса, изработена от Адолф Квап (австро-унгарски художник) по поръчка и с паричните дарения на ломското гражданство.