Иконната живопис е едно от най-големите достижения на Българското Възраждане. Колекцията от икони е събрана от музейните специалисти под ръководството на проф. В. Пандурски и тогавашният архиерейски наместник отец Петър Радославов с благословията на Негово високо преосвещенство Видинския митрополит Дометиан.
Музеят притежава 130 икони от Лом, Вълчедръм и селата: Мокреш, Медковец, Трайково, Аспарухово, Ковачица и Сталийска махала. Те са от трите най-прочути школи Тревненска, Дебърска, Самоковска, на майстори - зографи като Генчо Филипов, Дичо Зограф, Аврам Дичов, Георги Данчов и Николай Павлович.
Изложба от икони, църковна утвар и олтарни двери /XVIII – XIX век/ e представяна в Зволен /Словакия/ през 1985г. и в Галерия за чуждестранно изкуство - София 1996г., благодарение на Немско -българско културно дружество с председател проф. Хилде Фай, и в гр. Фрайберг /Германия/- 2004 г.