Некрополът е открит случайно през лятото на 1969 година от ломчанина Петър Бонев. Той е разположен на десния бряг на р. Дунав, в местността „Пльоска", недалеч от днешното село Орсоя. Разкритите при разкопките материали са изследвани от най-изтъкнати български и чуждестранни специалисти по историята и културата на българските земи през Късната бронзова епоха.
Резултатите от проучванията показват, че културата, плод на която е некрополът, се е развивала в днешните български земи през ХІV-ХІІ век преди новата ера. Тогавашните хора са погребвали мъртвите си чрез трупоизгаряне, а костите са поставяли в красиви глинени съдове -урни, повечето от които са богато орнаментирани, покрити с похлупаци. В урните са поставяни и предмети, свързани с погребалните ритуали, които разкриват богатия духовен живот на създателите на тази уникална култура.
Особено ценно за нас е да знаем, че предметите от Къснобронзовия некропол при село Орсоя показват духовното единство на неговите създатели със създателите на върховите достижения на европейската култура и цивилизация от това време, каквито са народите на Крит и Микена.
Между предметите от некропола присъства основното божество Богинята майка - символ на плодородието и вечното възраждане на света, основният символ на царската власт тогава - двойната брадва (лабрис) и символът на мъжкото начало - бикът, известен преди всичко от мита за лабиринта и Минотавъра, моделите на ладии и водоплаващи птици и съдове с многообразни орнаменти.
Къснобронзовият некропол при село Орсоя все още чака своето цялостно проучване. Но и в степента, в която го познаваме, смело можем да кажем, че той е едно от най-красноречивите доказателства за изконната приобщеност на българските земи към Европейската цивилизация и култура.