100 години музейно дело град Лом

На 25.09.2025 г бе открита изложба „100 години музейно дело град Лом“, изработена съвместно с Държавна агенция „Архиви“ – Монтана, която проследява дейността на Исторически музей – Лом от основаването му до наши дни.

Музеят е основан на 20 септември 1925 г. като Ломско археологическо дружество "Алмус" с музей по инициатива на д-р Петър Кърджиeв (завършил медицина в Петербург, бивш кмет на Шумен). Управлението му се осъществява от настоятелство и контролна комисия, които се избират на общо събрание. В състава на първото настоятелство влизат Симеон Табаков, г-ца Костова, д-р П. Кърджиев, д-р М. Табаков и Б. Симеонов, а в контролната комисия - Ст. Димовски и Ст. Тошев. Д-р Кърджиев е избран за председател и благодарение на голямата му любов към историята, той неуморно работи за събиране, съхраняване и популяризиране "паметта на народа" до 1950 г. Редовните членове на дружеството са седемдесет души - адвокати, лекари, търговци, аптекари, инженери, учители, художници и офицери. Те изработват и приемат неговия устав, в текстовете на който е вложена една трогателна загриженост за опазване старините на Ломския край, събиране и съхраняване на археологически паметници, етнографски материали, книги, фотографии, картини. Дружество и музей работят с помощта на общината и дарители, основният от които е Българска популярна банка "Богатство".

Днес музеят има следните отдели: "Археология", "България ХV-ХIХ в.", "Нова и най-нова история", "Етнография" и "Художествен".

Постоянната експозиция е разположена на двата етажа на музейната сграда по теми „Кръстьо Пишурка и първите театрални представления в Лом“, „Първото женското дружество в България“, „Видни личности“, „Керамично производство в Ломско от Праисторията до Османския период“, „Архитектурни паметници от Римския период“, ”Божества и образи от Крит и Микена” (къснобронзов некропол при с. Орсоя, Ломско), „Тракийски период“, „Римски период“, „Художественият живот в Лом в края на XIX-XXI век“, „Гимнастическо дружество „Дунавски Юнак“, ”Хладно и огнестрелно оръжие XV-XX век”, „Промишленост и земеделие XIX-XX век“, „Държавност и музикален живот – последните десетилетия на ХІХ до 40-те години на ХХ век“, ”Християнска култура през вековете”(иконна живопис и църковна утвар), ”Градски бит – края на ХІХ век до 40-те години на ХХ век”,  „Занаяти – края на ХІХ век до 40-те години на ХХ век“, „Пристанище – Ломска скеля“ и „Рибарство“

От 1992 г. представяме за гражданите и гостите на Лом по повод най-големия пролетен християнски празник Възкресение Христово (Великден) изложба-базар "Шарени перашки" - рисувани яйца по образци на Димитър Маринов (етнограф, фолклорист и общественик), събирани в края на XIX в. За съхраняване и популяризиране на народните обичаи и обреди се организират ежегодно Мартенска, Великденска и Коледна работилница с ученици от училищата в гр. Лом. В тях те се обучават на традиционните начини на изработване на мартеници, рисуване на Великденски яйца и правене на сурвачки, като се запознават със спецификата на съответния фолклорен празник. Все по-голям интерес предизвиква инициативата „Нощ на музеите”, която се провежда всяка година през месец май. Музеят развива богата експозиционна дейност, като представя тематични изложби, посветени на видни личности и значими исторически събития. Организират се чествания, временни гостуващи експозиции, представяния на книги и редица културни изяви. В сградата на музея има пиано, централната зала е с много добра акустика и дава възможност за камерни концерти. Лапидариумът в двора на музея е подходящ за различни тържества и концерти на открито.

Сградата, в която днес е разположен Историческия музей, е построена след Освобождението (80-те години на XIX в.) по инициатива на първия окръжен началник в Лом, капитан Павел Дмитриевич Нечаев с предназначение „Общински дом”. На западната и южната фасада при строежа, по настояване на кап. Нечаев, са вградени пет епиграфски паметника от римската епоха. През 1920 г. и 1922-23 г. в нея са заседавали Първа и Втора ломска комуни. Обявена е за паметник на културата в „Държавен вестник”, бр. 5, 1973 г.