Божества и образи от Крит и Микена. Къснобронзовия некропол при с. Орсоя, Ломско

В края на Бронзовата епоха (1400-1100 г. пр. Хр.) по двата бряга на Средния Дунав се е развивала богата и цветуща култура. Тя е обхващала земите на днешна Югоизточна Унгария, Северна и Североизточна Сърбия, Югозападна Румъния и Северозападна България. В българските територии са открити предимно некрополи - при с. Остров, Врачанско, Долно Линево и Орсоя, Ломско, Арчар, Ново село, Кутево, Връв и Макреш, Видинско, както и селището при с. Балей, Видинско.

През лятото на 1969 г. ломчанинът Петър Бонев случайно попада на некропола при с. Орсоя. Обектът се намира северно от селото, по брега на р. Дунав. Археологическите проучвания се сблъскват с ред трудности: географското положение на реката – голяма част от северната страна на некропола е заливана от вода; блатистият характер на терена; високото ниво на подпочвените води. Единственото време през годината, когато е възможен достъпът до обекта е лятото.

Под ръководството на Трайко Филипов, дългогодишен директор на ИМ-Лом, в продължение на няколко сезона са разкрити 267 погребения чрез трупоизгаряне и 4 погребения чрез трупополагане. Кремираните останки от всеки гроб били събрани в голям съд – глинена урна. Впечатляващи са погребалните дарове, открити в и около урните – керамични, кремъчни и метални предмети.