Държавност и музикален живот – последните десетилетия на ХІХ до 40-те години на ХХ век

МУЗИКАЛЕН ЖИВОТ

/последните десетилетия на XIX в. и 40-те г. на XX в. /

С откриването на Педагогическото училище настъпва изключително ползотворен етап в развитието на музикалния живот. За учители пристигат наши и чужди музиканти – педагози и композитори: Карел Махан, Александър Кръстев, Белчо Белчев, Борис Гайдаров, Александър Моцев, Петър Евстатиев. От 1891/1892 г. се изнасят музикално-литературни вечеринки, забави, концерти на певчески хорове. Създава се певческо дружество „Кавал“, „Театрално-музикална дружба“ /1895 и 1910 г./

Поставят се опери: „Фауст“ /1909 г./, „Аида“ и „Трубадур“ /1920 г./, „Камен и Цена“ /1929 г./, „Ако бях цар“ /1930 г./, „Орфей“ /1933 г./.

Белчо Белчев представя първата детска оперета „Деца и птички“ /1914 г./. Основава се Кооперативно театрално дружество „Ломски оперетен театър“ /1. 12. 1923 г./ от педагога Петър Евстатиев. Оперетата „Мамазел Нитуш“ от Ерве, играна 1927 г., е първата цялостна постановка под диригентството на Петър Евстатиев.

В театъра гостуват: Иван Димов, Кръстьо Сарафов и Мими Балканска.

От Лом тръгва славата на: Симеон Пиронков, братята Александър, Виктор и Ромео Райчеви, Милан Митов, Милко Милков, Георги Спасов, Екатерина Ванкова и др.