Промишленост и земеделие XIX-XXвек

След Освобождението (1878 г.) до 1899 г. включително Лом е окръжен център с три околии: Кутловска. Берковска и Ломска. Последната обхваща 59 села.

Градът е едно от най-големите пристанища на Дунав, земеделски, търговски и индустриален център. Икономическата силата на Лом идва от железницата (открита през 1913 г.) и корабите по Дунава като европейски път. Пристанищната гара по трафик на зърнените храни с тонаж 20 505 е пред Видин (10 860), София (10 568), Сомовит (5 045), Русе (4 059) и Свищов (3 411).

Налагат се големи житарски фирми, соларската на Кусидис, текстилна фабрика, дъсчарските фирми, банкерски къщи, търговци на вина и манифактура, на спирт и колониал. Всичко се доставя чрез Лом - машини, железария, дървен материал, газ, манифактура, галантерия. "Нацол Попов и Сие" разполага със собствени шлепове за търговия с Галац и Виена. Шест тьрговски къщи доставят земеделски машини, а най-прочутата и стабилна на - Ради Цонзаров - автомобили, камиони, шевни и плетачни машини.

Модерното земеделие настъпва след 1900 г.  – с локомобили, вършачки, сеялки, веялки, роначки, сноповръзвачки, парните мелници на Щърбанов „Долап“, на Павел Илиев „Орел“ и Йордан Ганчев. Първите места са на чехите „Малотин и Хозман“ /пивоварна, основана през 1894 г./, Спас Х. Георгиев – Керамична и тухларна фабрика, основана същата година, тютюнева фабрика на Васил Христов, Коларската работилница на Гаврил Марков /от 1920 г./ произвежда сеялки. Тя има и уредени работнически жилища, а в по-късните години правят и файтони, кабриолети, използвайки машини, доставени от Лайпциг. Креватната фабрика /от 1925 г./ изработва пружини и умивалници.