Видни личности

КРЪСТЬО ПИШУРКА

(1823-1975)

КръстьоПишуркаевиден български възрожденец – учител,  преводач, книжовник, основоположник на читалището и театъра. Роден е въвВрацапрез1823 г.Получава добро образование и става учител в гр. Лом, къдеторазвива активна просветителскадейност. Основава  първото взаимно училище в Лом. През 1848 г. създавапървоточиталище в България, като в една от класните стаи на Ломското училище, младиятучителподреждасвоитеучебници, книги, вестници и списания на различниезици и на вратата поставя надпис „ЧИТАЛИЩЕ”.

КръстьоПишуркаима огромна заслуга както в просветителското дело, така и в развитието на културата – поставя първата театрална постановка “Многострадалната Геновева” през 1856 г., като самият той играе главната роля. Другатапиеса, коятоподготвя, „Велизарий“, става причина Пишурка да бъдеарестуван от турските власти. Второто представление есъпроводено с изпълнения на малъкоркестър, скрит зад завесата. Затоваостава в историятакато „Велизариевата опера”.

Освендветепиеси, КръстьоПишуркапревеждаредицатворби от сръбскиезик. Автор е и на личнапоезия, коятопубликува в периодичнияпечат и катосамостоятелни книги - „Сбор от български песни” /1864/, „Кудкудячка или разниморалнистихове и приказки” /1871/.Преводач е на пиесите „Аделаида, алпийскатапастирка“, /1857/, „Опелото на Исуса Христа“ /1869/, „Изпадналтърговец или смъртна жертва“ /1870/, „Моминакитка или книга за секого“, „Рахилин плач“.

Умира в Лом на 6 януари 1875 г. Делото на КръстьоПишурка и днес е източник на вдъхновение - неговотоиме носи драматичнияттеатър при Народно читалище "Постоянство 1856".

 

 НИКОЛА ПЪРВАНОВ

(1837-1872)

Никола Първанове забележителна личност - голямкнижовник, просветен и читалищендеец, ученик на КръстьоПишурка. Завършва Историко-Филологическияфакултет на Велика школа в Белград. Той имаголям принос в развитието на читалищното дело и в областта на просветата.  Никола Първановсъздавакласното училище като горна степен след основното. През 1868 г. основаваМладежкоученическо дружество, катоброят на членовете е 101.  Избран е за делегат от Лом и Видин за българския Народен църковенсъбор в Цариград в 1871 г. Сътрудник е на вестници и списания, български и чуждестранни.

Никола Първановостава в историята и като един от първите научно подготвенифилолози у нас предиОсвобождението. Голямо значение за българската наука иматнеговитге две книги с езиковедски характер: “Бележкивръхьграматика-та за новобългарскияезик от Ив. Момчилова, Русчукь, 1868 г.” и “Извод из българскатаграматика, Русчук, 1870 г.”- едни от първитесериозниопити за системна научна граматика на българскиезик – фонетика и морфология.

Н. Първанов е личност, заслужила високо признание, за което говорят и думите на Л. Каравелов по случай смъртта на просветителя: “Тая година българитеизгубихайощеедно лице, което е достойно за вечна памет. Първановбешеголямпатриотин”, в-к “Свобода”, 1872 г.

 

 

ДИМИТЪР МАРИНОВ

(1846-1940)

Димитър Маринов е бележитбългарскиетнограф, историк, обществен и читалищендеец. Роден е въвВълчедръм, Ломско. Ученик е на КръстьоПишурка и Никола Първанов и продължител на тяхното дело. Завършвафилологическия отдел на философскияфакултет на Великата школа в Белград, заема много отговорнидлъжности - главенучител, председател на Ломскияокръженсъдебенсъвет, окръженуправител на Лом, директор на мъжката гимназия в Русе, директор на Девическата гимназия в София, директор на Народната библиотека, създател и пръв директор на Етнографския музей в София. Димитър Маринов е депутат в Учредителнотосъбрание, приелоТърновската конституция, което го прави един от най-изявените строители на съвременнаБългария. Той е високоерудираналичност с разностранниинтереси и изяви. Близък е на значими политически личности като Стефан Стамболов, Драган Цанков, Петко Каравелов и др.

Сътрудничи нав-к “Балкан” /1881/, Цариград,„Работник” /1881-Русе/, ”Свобода”, ”Новини” /1899-1903/,”Борба” /1914, Русе/; на списанията “Българскасбирка” и “Българскипреглед”. Авторе нанаучнитрудове:“Жива старина “, ”История на българската литература”, ”Политически движения и въстания в ЗападнаБългария”, ”Стефан Стамболов и новейшата ни история”, ”Историяна града Лом и Ломска околия”, ”Спомени из моя живот или моята биография”.

Д.Маринов оставя ярки следи в  българския обществен, научен и културен живот.

 

Д-Р ПЕТЪР КЪРДЖИЕВ

(1868 – 1962)        

Д-р ПетърКърджиеве детски лекар по образование. Завършва медицина в Петербург, специализира в Берн (Швейцария). Бил е кмет на гр. Шумен, къдетоживее до 1908 г., когатозавинаги се преселва в град Лом,добре познат от ученическитемугодини в гимназията.

Работикатоградскилекар до 1929 г. По негова инициатива на 20 септември 1925 г. се основаваЛомскотоархеологическо дружество „Алмус” с музей, на който в продължение на 25 години е уредник и председател. Така поставя началото на музейното дело в Лом.

Напреклоннавъзрастзапочва да описва живота си в книга, коятозавършвапрез 1954 г. В „Автобиография на д-р Полски” (псевдоним на д-р Кърджиев) излагасвоятапрофесионална и общественадейност в продължение на 60 години. Книгатапредставляваръкопис от 646 страници, събран в девет тетрадки, всяка от коитоописва част от неговия живот. Изследва бита, нравите и обичаитенанарода в Шуменско и Ломско. До края на живота си работи в Лом и умирапрез 1962 г. на 94-годишна възраст.